[Konoha] Тренировъчна Площадка #1

Веднага след като и Санаке е тук потегляме.Къде?-по късно ще разберете.

Санаке набързо подскочи до вкъщи, ядоса баща си пак за нещо, сложи шурикените в раницата си, сложи я на гърба и отново се върна в леко лошо настроение, но не чак толкова лошо, че да наруши хармонията в отбора.

Добре отбор Тенгу събрахме се !
Сега щом вече сме отбор може да се поопознаем не мислите ли?
Затова реших преди нашата тренировка да идем на горещите извори.
Те се намират извън селото на около 2 часа път.Докъто пътуваме ще ви разясня понататъчните ни занимания.Преди да тръгнем искам да ви дам нещо.
Преди това обаче искам да разбера по нещо за всеки от вас.

Нещо за вас, име, фамилия а може би имаме членове на някои клан.
Интереси, хобита, какво обичате или не обичате,мечти,ако желаете нещо лично да споделите,ще се радваме да ви чуем.
Първо ще почнем с момичето тук.

Санаке се обърна към сенсея си и спокойно каза:
- Аз съм Хатаке Санаке, дъщеря на Хатаке Какаши, известен като Копи нинджата и внучка на Белият Зъб (White Fang).
Интереси - да тренирам и да чета книгите на баща ми, доста са интересни. Хобито ми също е да тренирам, обичам приключенията и адреналина, мразя скуката и песимизма.
Мечтата ми е някой ден да защитя бащиното си име както подобава и да не се изложа, а да продължа един толкова готин род, като този на баща ми. Въобще, той е най-готиният баща на земята, въпреки че се караме от време на време. Мечтая си някой ден да дойде до мен и да ми каже, че се гордее с мен. До което обаче има мн време, 16 години нехайствах, чак сега се сетих да се запиша за нинджа. Мисля, че баща ми е на път да вдигне ръце от мен. Но се надявам да му покажа, че и аз ставам за нещо.
Ами това е. И да, мн обичам да говоря, когато взема думата, един досаден русокоско навремето ме привикна така и оттогава... Пак извинете, аз направо си разказах живота...

Надявам се четеш книгите които бащати е писал а не тези които тои чете в помента.
Тези които той пише може да са по смислени.
Благодаря ти Санаке, беше много изчерпателна.Следващ е Шоги.

- Името ми е Учиха Шоги, родителите ми са мъртви.., така че няма какво да кажа за тях.
Не харесвам хора, които манупулират други, а харесвам малко неща.
Мечтата ми е възраждането на клана и мисля, че това да съм нинджа ще ми помогне да я осъществя. - каза момчето, без да се колебае.

Съйелявам за родителите ти.....
Но ти благодаря че сподели нещо за теб.

Аз съм Хюга Мекишикита син съм на Хюга Хизаши сестрами е Хюга Хината. Интересите ми: да тренира да обикалям из селото.
Не обичам: много неща.
Мечтата ми е да направя клана много известен.

Нека следвъщ бъда аз.
Името ми... наричат ме Тенгу.
Имам много интереси но почти нямам хобита, обичам да прекарвам време с приятели и държа на тях същото важи и за семейството ми и за цялото село,без тези хора моят живот няма значение.Не обичам... може да се каже че почти няма такива неща.Имам много мечти до сега всяка от тях е станала реалносст,детската ми мечта е да стана личност.

Санаке се изправи от мястото си и спря да остри кунаите си. Погледна сенсея си и усмихнато каза:
- Радвам се, че така мислите за селото и съселяните си, Сенсей, така трябва да мисли всеки един уважаващ себе си Хокаге.
След това взе нещата си и седна до Шоги, защото й беше скучно. Реши малко да се поопознае с него, все пак й бе съотборник, а и изглеждаше добър човек.

Добре ученици, но ще трябва да се опознавате по пътя защото тръгваме.
Но преди това искам да ви връча нещо........
Заповядайте, това са обеци - подарък от мен.Те са три за всеки по една и аз имам такава, те са специални защото ни обединяват като еким.Ние четиримата сме отбор Тенгу,вие сте първите ми ученици, а аз първият ви учител.Така че носете ги винаги с вас и не ги сваляйте дори и в битка.
Ако всички са готови, тръгваме

Санаке тъкмо се смееше от сърце на някаква шега, която Шоги беше изръсил. Постави си обицата на веждата (там само има дупка), ухили се, взе си раничката и каза:
- Аз съм готова, сенсей!

Шоги взе обицата и я постави на лявото си ухо..
- Отива ли ми? - попита засмяно момчето.

Санаке го изгледа и каза засмяно:
- Да, Шоги, супер е, глупчо такъв. - тя се изхили и леко го побутна и той се изтърси на земята. Санаке прихна да се смее, Шоги само я заплашваше на шега, какво я чакало щом се изправи.
- Извинете, сенсей, просто сме малко превъзбудени xD - ухили се Санаке и помогна на Шоги да стане.

Мекишикита зе и последната обица и е сложи на лявото си ухо и седна

Тенгу вече си беше поставил обецата и бе готов да потегля, когато видя че всички са насядали.
- Защо стоите всички, време е да тръгваме - подсети ги той
И тръгна по посока южния вкод към селото като очакваше учениците да го последват.

Мекишикита се изправи и трагна след сенсея си

Шоги си стегна кецовете и тръгна след учителя си.

Санаке метна раницата на гърба си, изохка малко и също ги последва.