[D - C] Помогнете на медиците в Коноха * Само ако сте приели мисията*

След като сте достигнали селото на Гарвана.....

Санаке прекрачи портите и пое дълбоко въздух. Върза косата си на опашка, като все пак остави кичур пред шарингановото си око, за да го пази от дразнители. Опъна пръстите си и се усмихна. Беше си наумила половината път да го измине бягайки с максимална скорост, а втората половина ходейки бавно. Хем щеше да отпочива, хем можеше и да реагира на атаки. И така, тя побягна... Бягаше няколко часа и се спря. Уморена, Санаке седна за малко до едно дърво на сянка и отпи от мяха си. Изправи се, и с бавни стъпки продължи пътя си. След още няколко часа ход, Санаке премина гората и пред очите й се разкри ужасяваща гледка - Селото на Гарвана бе опустошено, хората бягаха панически и се молеха на чудо, а бандитите биеха хората по улиците, а ако бяха по-благосклонни, то "само" им обираха и последната стотинка. Наследничката на Какаши стисна здраво юмрук и промълви на глас монотонно:
- Мисията ти е да вземеш билката и да се махнеш, това теб не те засяга, не това е мисията ти... - Тя трепереше... Не можеше да гледа повече това... Усещаше пареща болка в дясното си око... Усети топлата кръв, стичаща се по бузата й. - Агхх... - Санаке падна на колене, като пред нея имаше една малка локвичка. Тя погледна отражението си и се изплаши... в дясното й око се бе оформил кърваво червен шаринган, а почти цялата дясна част от лицето й бе в кръв...
- Ъх... - тя извади едно от парцалчетата, които носеше за такива случаи и го уви около окото си, отзад го върза на възел... Болката беше непоносима, но въпреки всичко, тя започна усилено да търси билката сред полята... След няколко часа изморително търсене и нечувана болка в окото й, тя най-накрая забеляза една лехичка, в която имаше много от тази билка. Санаке набра няколко китки и ги прибра в раницата си. Обърна се отново към селото и го погледна... Положението бе дори още по-критично. Окото отново я жегна... Санаке вече не знаеше какво да прави - не можеше да се върне в Коноха в този вид... Хем баща й я бе предупредил да не се вълнува много, тъй като нейният Шаринган не бе като на Учиха. Той бе такъв, който се "включваше" когато си пожелае и коства много болка и енергия на този, който го използва. Или поне така бе за неопитните нинджи, каквато бе и тя - едва генин. Напоследък имаше напредък в контрола над окото си, но това не е достатъчно... Имаше още доста какво да се желае.
И сега, същото това око я късаше от болка и кой знае какво можеше да стане ако се прибереше така. Ами ако се бе обърнала срещу селото и съселяните си?? Затова тя реши - хвана един от кунаите си и с всичка сила го забучи в ръката си.
- Ааааааа! - изкрещя тя от болка... Тази рана за щастие неутрализира болката от окото, и то дори леко се поуспокои.
Санаке уви едно парцалче около ръката си, а около нея имаше локва кръв. Приготви се да тръгне, когато усети присъствието на двама човека зад гърба й. Тя се обърна и разбра, че това са членове на бандитската организация, която бе превзела селото.
- Накъде така? - попита надменно единият.
- Разкарайте се. - изръмжа Санаке и понечи да си тръгне. Всяко едно ядосване можеше да доведе до ново пробуждане на Шарингана и до нови проблеми.
- Не мисля така... - обади се втория и я хвана за ръката.
Санаке разбра накъде отива работата и реши да действа хладнокръвно - по този начин хем щеше да изкара гнева, който бе натрупала на бандитите върху тези двамата, хем нямаше да изпитва емоция, която следователно да й активира отново Шарингана.
Тя погледна злобно този,който я бе хванал и усука ръката си така, че всъщност той да е този, чиято ръка е хваната.
- После да не кажете, че не съм ви предупредила. - безчувствено каза тя и изкара катаната си от ножницата. Замахна към този, който държеше, но другия и попречи да го заколи със собственият си меч. Санаке отскочи на разстояние и захвърли няколко шурикена към двамата. Единият от тях бе улучен в рамото. Тя стисна отново дръжката на сабята си и замахна с все сила, към бандита, който все още не бе ранен. Той отскочи и избегна удара й. Или така си мислеше. Докато той е бил зает да отбегне катаната, Санаке бе хвърлила три куная по посока мястото, където той отскочи. Единият кунай се заби в челото му, другият в сърцето му, а третият под кръста. Бандитът се превиваше от болка и истински се гърчеше преди да умре. Санаке се приближи към другия и насочи сабята си към него. Той се разплака и почна да я моли да не го прави.
- А ти... Ти послуша ли майките, които ти казваха същото, когато убиваше децата им? - попита тя ядно, а окото започна да я наболява. Лицето на бандита пребледня. Санаке замахна и буквално го разсече на две.
***
След около 20-ина минути, когато окото се поуспокои, Санаке събра оръжията си от земята, прибра ги и се запъти към Коноха. След няколко часа пристигна и даде на медиците нужните им билки.

Мисията е изпъкнена
Медиците са ти изключително благодарни, за това полъчаваш 50 риоо,10 точки на селото си и ч10 точки на всички атрибути.
Мисията ще бъде записана при останалите изпълнени мисии.

Шоги се бе запътил към изхода на Коноха, за да започне мисията си.
- Е..да тръгвам - каза си на ум момчето.
Шоги бавно изпука врата си и пръстите на ръцете си и тръгна.Момчето си вървеше бавно, не го интересуваше за какво медиците ще използват тази билка, но със сегашното си темпо няма скоро да я изпълни, затова той значително повиши скороста си, като бе хванал дръжката на катаната си за всеки случай.Беше нощ, бледата луна сякаш гледаше Шоги през целия път...слънцето тепърва изгряваше и съвсем скоро пред очите на момчето се откри Селото на Гарвана.
Селцето бе напълно опустошено, момчето се спря и огледа наоколо за врагове.Шоги запази спокойствие и беше изключително внимателен.
Три ножа се забиха в земята пред Шоги, двама от бандитите изкочиха зад момчето и се затичаха към него, с ножове в ръце, другия бандит, който явно им бе водач, просъска през зъби:
- Ако ще минаваш напред, първо ще трябва да минеш през нас!
Момчето знаеше, че рано или късно ще се случи нещо подобно.
- Хъх, изглежда, че ще се позабавлявам. - каза си Шоги на ум и на лицето му грейна една злобна усмивка.
Шоги концентрира голямо количество чакра в ръцете и краката си за по-бързи атаки.Момчето усещаше как чакрата му се разпределяше равномерно в ръцете и краката.Държейки здраво катаната си момчето се засили светкавично бързо към противника си и замахваше катаната си с цел да го убие.Момчето успя да убие единия, а другия продължи да тича към него , Шоги грабна 2 куная и го погледна с пренебрежителна усмивка на лицето си,след което метна кунаите към него. Кунаите летяха към бандита, единия се бе забил в главата му, другия в корема.
Оставаше му само да се справи с водача им, който тичаше освирепял с нож в ръка към момчето, но Шоги успя да го събори на земята, вожда се уплаши за живота си и измрънка нещо:
- Не, не ме убивай, имам жена и деца. - след думите си просто затвори очи и продължи да трепери.Шоги се смили над него и го остави да си тръгне.
- Колко са жалки само. - каза момчето и прибра катаната си и продължи да търси билката. Измина известно време и Шоги забеляза целта на мисията ' билката Карасу ', откъсна няколко билки и се запъти към Коноха.

Мисията е изпъlнена
Медиците са много доволни, за това полъчаваш 50 риоо,10 точки на селото си и ч10 точки на всички атрибути.
Мисията ще бъде записана при изпълнените мисии.